назад

14 февруари – Любов към сърцето: знание, грижа и отговорност

Интервюта

13.02.2026

Интервю с д-р Ралица Панчева, кардиолог

 

Какво представляват артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност и защо са сред най-сериозните здравни проблеми днес?

Артериалната хипертония е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите на системното кръвообращение е трайно повишено. Постоянно високите стойности не само натоварват сърцето, но водят и до увреждане на мозъка, бъбреците и съдовете. Хипертонията е основен рисков фактор за инсулт, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, аневризми, периферна артериална болест и хронично бъбречно заболяване.

В 90–95% от случаите се касае за първична (есенциална) хипертония – без ясно установима причина, но свързана с комбинация от рискови фактори: генетична предразположеност, затлъстяване, тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, хранене с храни, богати на сол, захар и наситени мазнини, хроничен стрес и недостиг на сън. В останалите случаи става дума за вторична хипертония, дължаща се на заболявания на бъбреците, сърцето, съдовете или ендокринната система.

Кръвното налягане включва две стойности – систолна (при съкращение на сърцето) и диастолна (при отпускане). Стойности над 140/90 mmHg се приемат за артериална хипертония.

Сърцето функционира като високоефективна мускулна помпа. Когато неговата помпена функция отслабне и не успява да покрие нуждите на организма, се развива сърдечна недостатъчност. Това е сериозен социално-медицински проблем поради високата смъртност, честите хоспитализации, прогресивната инвалидизация и необходимостта от продължително лечение. Според фракцията на изтласкване сърдечната недостатъчност може да бъде с намалена, запазена или леко намалена фракция – класификация, която има важно терапевтично значение.

 

Кои са ранните симптоми, които хората подценяват?

Промяната във физическия капацитет е първият сигнал – умора при по-леки от обичайните усилия. Задухът, сърцебиенето, усещането за неправилен ритъм, тежест или болка в гърдите при натоварване, които отшумяват в покой, са симптоми, изискващи консултация. Тилното главоболие, световъртежът и гаденето могат да бъдат белег за повишено кръвно налягане.

 

Кои групи са с най-висок риск и кога е задължително да се потърси кардиолог?

Най-застрашени са пациентите с вече установени сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, повишен холестерол, хронично бъбречно заболяване, както и хората с фамилна обремененост. Рискът нараства с възрастта – след 55 години при мъжете и 65 години при жените.

Кардиологична консултация е необходима при гръдна болка, задух при минимално усилие или в покой, лесна уморяемост, сърцебиене, отоци или внезапно повишение на кръвното налягане. Спешна помощ се търси при силна и продължителна болка в гърдите, внезапен задух или припадък. Дори при липса на оплаквания хората с рискови фактори трябва да провеждат профилактични прегледи.

 

Какви изследвания са необходими за ранна диагностика?

Оценката започва с клиничен преглед, анализ на рисковите фактори и измерване на артериалното налягане. Лабораторните изследвания включват липиден профил, кръвна глюкоза, гликиран хемоглобин, бъбречна функция, при нужда маркери на възпаление и липопротеин(a).

От инструменталните методи основно място заемат електрокардиограмата и ехокардиографията. При необходимост се провеждат 24-часово мониториране на кръвното налягане, Холтер ЕКГ, функционални тестове за натоварване и образни изследвания. Комплексната оценка позволява откриване на заболяването още преди появата на симптоми.

 

Защо ранното откриване на хипертонията е ключово?

Продължително повишеното кръвно налягане води до левокамерна хипертрофия, нарушена еластичност на миокарда и постепенно развитие на сърдечна недостатъчност. Освен това ускорява атеросклерозата и увеличава риска от инфаркт и инсулт. Тъй като често протича безсимптомно, редовното измерване е от решаващо значение за предотвратяване на необратими увреждания.

 

Какви са съвременните подходи в лечението?

Лечението на хипертонията обикновено започва с комбинирана медикаментозна терапия, често във фиксирани комбинации за по-добър контрол. При сърдечна недостатъчност терапията се определя според фракцията на изтласкване. През последните години новите медикаменти значително подобриха прогнозата, но изискват редовно проследяване, включително контрол на бъбречната функция и електролитите.

 

Каква е ролята на начина на живот?

Обездвижването и консумацията на преработени храни водят до затлъстяване – хронично метаболитно заболяване с повишен сърдечно-съдов риск. Индексът на телесна маса над 30 kg/m² се определя като затлъстяване, а коремното затлъстяване е особено рисково. То често се съчетава с високо кръвно налягане, диабет и нарушения в липидния профил.

Балансираното хранене, редовната физическа активност, контролът на стреса и качественият сън са фундаментални за поддържане на добро сърдечно здраве.

 

Кои са най-честите грешки и митове?

Често пациентите спират медикаментите при нормализиране на стойностите, приемат ги нередовно или подценяват заболяването, защото нямат оплаквания. Разпространени са и митовете, че високото кръвно е проблем само на възрастните или че единствената причина е солта.

Истината е, че хипертонията и сърдечната недостатъчност са хронични състояния, които изискват постоянен контрол и активно участие на пациента.

 

Как протича първичният преглед при Вас?

Прегледът включва подробен разговор за оплакванията, придружаващите заболявания, терапията и начина на живот, както и провеждане на електрокардиограма и ехокардиография. При необходимост се назначават лабораторни и допълнителни инструментални изследвания – Холтер, 24-часово мониториране на кръвно налягане, доплерова сонография или стрес тест. Целта е ранна диагностика и индивидуален подход към всеки пациент.

На 14 февруари говорим за любов. Най-дълбокият ѝ израз обаче остава грижата – за себе си и за собственото ни сърце, за да имаме времето да обичаме и друг!

Ако имате притеснения, свързани със сърцето си, можете да запишете час за консултация при д-р Ралица Панчева в МЦ Хера:

На телефон: 02 404 8656 или 0882 441 433;
Онлайн чрез 
SUPERDOC (работи с НЗОК)

София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. “Клисура”, №20, ДКЦ 23, ет. 2

Полезна ли беше тази статия за Вас?

Да Не

Благодарим за обратната връзка!

Подобни публикации

Клинични проучвания

09.04.2026

Анемия – симптоми, диагностика и лечение

Проекти

27.03.2026

МЦ Хера успешно внедри иновации по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027...

Интервюта

10.03.2026

Д-р Мартин Терзиев: Какво трябва да знаем за „тихата пандемия“ на бъбречните болести...

clinical-researches-d clinical-researches-m

Клинични проучвания

Медицински център Хера провежда клинични проучвания в редица терапевтични области. Нашите обучени специалисти са готови да предоставят детайлна информация относно стъпките, през които минава целият процес на дадено клинично проучване.

Научи повече