Д-р Михаела Стоянова: Тиреоидитът на Хашимото – симптоми, диагностика, лечение и влияние върху фертилитета

Какво представлява тиреоидитът на Хашимото и колко често срещан е днес?
– Тиреоидитът на Хашимото (лимфоцитарен тиреоидит) е хронично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което се развива автоимунитет, разпознаващ я като „чужда“ за организма. Това е бавно прогресиращо с времето заболяване, което неминуемо води до възпаление и отпадане на функцията на жлезата. По епидемиологични данни, цитирани от български ендокринологични публикации, се счита, че честотата сред българското население е около 10%, с по-висока проява при жените. Напоследък заболяването се установява все по-често с оглед на зачестяването на скрининговите прегледи в тази насока.

Кои са най-честите симптоми, които трябва да накарат човек да потърси ендокринолог?
– В началото на автоимунния процес функцията на жлезата не е засегната. Симптоми се проявяват в етапа на заболяването, когато се установява хормонален дисбаланс. След настъпването на такива промени могат да възникнат оплаквания с неспецифичен характер като: умора, косопад, зиморничавост, промяна в телесното тегло (по-често наддаване), емоционална вариабилност, задържане на течности с поява на отоци, менструални нарушения. Ако тези неспецифични оплаквания персистират с давност над един–два месеца, е препоръчително да се потърси консултация със специалист с цел назначаване на съответните лабораторни и ехографски изследвания.

Защо заболяването често остава недиагностицирано с години?
– В началото на заболяването няма симптоми поради липсата на хормонален дисбаланс. До настъпване на клинична изява минава строго индивидуален период от време, понякога години. Когато това се случи, заболяването протича с бавен и протрахиран ход и често организмът се адаптира. Симптомите са неспецифични и лесно могат да бъдат отдадени на ежедневен дискомфорт и стрес.

Какви изследвания са необходими за поставяне на точна диагноза?
– Необходима е комплексна оценка, съставена от: снетата анамнеза, ехография на щитовидната жлеза и лабораторни данни за имунологична активност, включващи антитела срещу тиреоглобулина (ТАТ) и срещу тиреоидната пероксидаза (МАТ). Успоредно с тях винаги се оценява тиреоидният хормонален статус чрез тиреостимулиращия хормон (ТСХ) и периферните хормони – FT4 и FT3. За скрининг често се използва само ТСХ, тъй като този хормон е в негативна обратна връзка с FT4 и FT3. Тоест, когато той е в референтните норми, и те обикновено са с нормални стойности.

5. Как се лекува Хашимото и каква е реалната цел на терапията?
– Реалната цел на терапията е възстановяване на хормоналния баланс и поддържане на еутиреоидно състояние (трите гореспоменати хормона да са в норма). Когато това е налице на фона на завишена автоимунологична активност (повишени МАТ и ТАТ), се осъществява единствено проследяване през определен период от време. При настъпване на намалена функция на жлезата с дефицит на хормона тироксин се компенсира неговият недостиг. Рядко може да настъпи кратковременна тиреотоксикоза (повишена функция на жлезата), която се лекува с тиреостатици. Важно е да се отбележи, че това лечение не повлиява автоимунния процес, а функцията на жлезата. Към момента няма научно доказано лечение или хранителен режим, които трайно да понижават антителата в плазмата.

Каква е ролята на начина на живот при проявата и контрола на заболяването?
– Установено е, че тиреоидитът на Хашимото има силна генетична предиспозиция, свързана с гени на имунния отговор като HLA и CTLA4. Проявата му зависи от отключващи епигенетични фактори като силен психичен стрес, вирусни инфекции, спад в имунитета, бременност и раждане. Нарушенията в чревния микробиом са обект на изследване като потенциален тригериращ механизъм за автоимунологичната изява. Редица медикаменти, приемани по друг повод, също могат да бъдат отключващ фактор, като лекарства за лечение на животозастрашаващи сърдечни аритмии, имунотерапии за различни видове карциноми, вирусни инфекции, тежки психиатрични разстройства и други. Поддържането на физическо и психическо здраве, приемът на балансирана диета, редовното спортуване и осигуряването на достатъчно сън намаляват вероятността епигенетичните фактори да отключат заболяването и увеличават шанса за забавяне на неговия ход.

Как влияе Хашимото върху фертилитета и бременността?
– Когато жлезата се намира в еутиреоидно състояние (хормонален баланс), не се наблюдават промени във фертилитета и при двата пола. Бременността е провокиращ щитовидната жлеза фактор, тъй като в първите 12 седмици плодът няма собствена щитовидна жлеза и използва майчината, за да се постигне оптимално нервно-психично съзряване. Във връзка с това са създадени триместър-специфични таргетни стойности за нивото на ТСХ при бременни. От съществено значение е пациентките, които знаят, че имат тиреоидит на Хашимото, да се консултират със своя ендокринолог при желание за бременност или при вече настъпила такава.

Кои са най-честите митове и заблуди за това заболяване?

Мит 1: Хашимото се лекува с прием на хормона левотироксин.
Факт: Левотироксин се приема единствено при доказан негов дефицит – състояние, наречено хипотиреоидизъм (понижена функция на жлезата с висок ТСХ).

Мит 2: Приемът на хранителни добавки с йод и селен лекува Хашимото.
Факт: Хранителните добавки със селен могат да забавят процеса, но не и да го спрат. Йодът може да влоши имунния процес и да компрометира хормоналния баланс.

Мит 3: Диета може да излекува Хашимото.
Факт: Към момента няма научнообосновани доказателства, че конкретна диета води до понижаване на антителата.

Мит 4: Всички с Хашимото наддават на телесно тегло.
Факт: Наднормено тегло или затлъстяване се наблюдава само при клинично изявен хипотиреоидизъм. По-рядко при някои пациенти настъпва състояние „хашитоксикоза“ с повишена тиреоидна функция, при което се наблюдава редукция на теглото.

Мит 5: Това е заболяване само при жените.
Факт: Женският пол преобладава, но и мъжете могат да имат тиреоидит на Хашимото.

Мит 6: При Хашимото не може да се постигне бременност.
Факт: Няма затруднение при зачеването и протичането на бременността при поддържане на еутиреоидно състояние на майката.

Как ранната диагноза променя качеството на живот на пациентите?
– Ранната диагностика и периодичният контрол осигуряват навременна реакция при настъпване на хормонален дисбаланс и предотвратяване на свързаните с него последствия.

Как протича един преглед при Вас в МЦ „Хера“ и какво могат да очакват пациентите?
– Вниманието към всеки детайл в симптомите и фамилната обремененост на пациентите е приоритет. Назначаването на необходимите лабораторни изследвания и извършването на прецизна ехография на щитовидната жлеза са есенциални за навременната диагностика на заболяванията ѝ. При необходимост от заместително лечение с левотироксин се прилага индивидуален подход. Дозата се съобразява с възрастта, придружаващите заболявания и целите на пациента. Извършва се задължително планирано, съобразено с индивидуалните нужди, хормонално и ехографско проследяване. Целта на посещението е не само поставянето или изключването на дадена диагноза, но и постигането на висока информираност на пациентите за тяхното състояние.

Ако имате притеснения, свързани с щитовидната жлеза, можете да запишете час за консултация при д-р Михаела Стоянова в МЦ „Хера“:

На телефон: 02 404 8656 или 0882 441 433;
Онлайн чрез SUPERDOC (работи с НЗОК)

София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. “Клисура”, №20, ДКЦ 23, ет. 2