назад

14 февруари – Любов към сърцето: знание, грижа и отговорност

Интервюта

13.02.2026

Интервю с д-р Ралица Панчева, кардиолог

 

Какво представляват артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност и защо са сред най-сериозните здравни проблеми днес?

Артериалната хипертония е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите на системното кръвообращение е трайно повишено. Постоянно високите стойности не само натоварват сърцето, но водят и до увреждане на мозъка, бъбреците и съдовете. Хипертонията е основен рисков фактор за инсулт, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, аневризми, периферна артериална болест и хронично бъбречно заболяване.

В 90–95% от случаите се касае за първична (есенциална) хипертония – без ясно установима причина, но свързана с комбинация от рискови фактори: генетична предразположеност, затлъстяване, тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, хранене с храни, богати на сол, захар и наситени мазнини, хроничен стрес и недостиг на сън. В останалите случаи става дума за вторична хипертония, дължаща се на заболявания на бъбреците, сърцето, съдовете или ендокринната система.

Кръвното налягане включва две стойности – систолна (при съкращение на сърцето) и диастолна (при отпускане). Стойности над 140/90 mmHg се приемат за артериална хипертония.

Сърцето функционира като високоефективна мускулна помпа. Когато неговата помпена функция отслабне и не успява да покрие нуждите на организма, се развива сърдечна недостатъчност. Това е сериозен социално-медицински проблем поради високата смъртност, честите хоспитализации, прогресивната инвалидизация и необходимостта от продължително лечение. Според фракцията на изтласкване сърдечната недостатъчност може да бъде с намалена, запазена или леко намалена фракция – класификация, която има важно терапевтично значение.

 

Кои са ранните симптоми, които хората подценяват?

Промяната във физическия капацитет е първият сигнал – умора при по-леки от обичайните усилия. Задухът, сърцебиенето, усещането за неправилен ритъм, тежест или болка в гърдите при натоварване, които отшумяват в покой, са симптоми, изискващи консултация. Тилното главоболие, световъртежът и гаденето могат да бъдат белег за повишено кръвно налягане.

 

Кои групи са с най-висок риск и кога е задължително да се потърси кардиолог?

Най-застрашени са пациентите с вече установени сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, повишен холестерол, хронично бъбречно заболяване, както и хората с фамилна обремененост. Рискът нараства с възрастта – след 55 години при мъжете и 65 години при жените.

Кардиологична консултация е необходима при гръдна болка, задух при минимално усилие или в покой, лесна уморяемост, сърцебиене, отоци или внезапно повишение на кръвното налягане. Спешна помощ се търси при силна и продължителна болка в гърдите, внезапен задух или припадък. Дори при липса на оплаквания хората с рискови фактори трябва да провеждат профилактични прегледи.

 

Какви изследвания са необходими за ранна диагностика?

Оценката започва с клиничен преглед, анализ на рисковите фактори и измерване на артериалното налягане. Лабораторните изследвания включват липиден профил, кръвна глюкоза, гликиран хемоглобин, бъбречна функция, при нужда маркери на възпаление и липопротеин(a).

От инструменталните методи основно място заемат електрокардиограмата и ехокардиографията. При необходимост се провеждат 24-часово мониториране на кръвното налягане, Холтер ЕКГ, функционални тестове за натоварване и образни изследвания. Комплексната оценка позволява откриване на заболяването още преди появата на симптоми.

 

Защо ранното откриване на хипертонията е ключово?

Продължително повишеното кръвно налягане води до левокамерна хипертрофия, нарушена еластичност на миокарда и постепенно развитие на сърдечна недостатъчност. Освен това ускорява атеросклерозата и увеличава риска от инфаркт и инсулт. Тъй като често протича безсимптомно, редовното измерване е от решаващо значение за предотвратяване на необратими увреждания.

 

Какви са съвременните подходи в лечението?

Лечението на хипертонията обикновено започва с комбинирана медикаментозна терапия, често във фиксирани комбинации за по-добър контрол. При сърдечна недостатъчност терапията се определя според фракцията на изтласкване. През последните години новите медикаменти значително подобриха прогнозата, но изискват редовно проследяване, включително контрол на бъбречната функция и електролитите.

 

Каква е ролята на начина на живот?

Обездвижването и консумацията на преработени храни водят до затлъстяване – хронично метаболитно заболяване с повишен сърдечно-съдов риск. Индексът на телесна маса над 30 kg/m² се определя като затлъстяване, а коремното затлъстяване е особено рисково. То често се съчетава с високо кръвно налягане, диабет и нарушения в липидния профил.

Балансираното хранене, редовната физическа активност, контролът на стреса и качественият сън са фундаментални за поддържане на добро сърдечно здраве.

 

Кои са най-честите грешки и митове?

Често пациентите спират медикаментите при нормализиране на стойностите, приемат ги нередовно или подценяват заболяването, защото нямат оплаквания. Разпространени са и митовете, че високото кръвно е проблем само на възрастните или че единствената причина е солта.

Истината е, че хипертонията и сърдечната недостатъчност са хронични състояния, които изискват постоянен контрол и активно участие на пациента.

 

Как протича първичният преглед при Вас?

Прегледът включва подробен разговор за оплакванията, придружаващите заболявания, терапията и начина на живот, както и провеждане на електрокардиограма и ехокардиография. При необходимост се назначават лабораторни и допълнителни инструментални изследвания – Холтер, 24-часово мониториране на кръвно налягане, доплерова сонография или стрес тест. Целта е ранна диагностика и индивидуален подход към всеки пациент.

На 14 февруари говорим за любов. Най-дълбокият ѝ израз обаче остава грижата – за себе си и за собственото ни сърце, за да имаме времето да обичаме и друг!

Ако имате притеснения, свързани със сърцето си, можете да запишете час за консултация при д-р Ралица Панчева в МЦ Хера:

На телефон: 02 404 8656 или 0882 441 433;
Онлайн чрез 
SUPERDOC (работи с НЗОК)

София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. “Клисура”, №20, ДКЦ 23, ет. 2

Полезна ли беше тази статия за Вас?

Да Не

Благодарим за обратната връзка!

Подобни публикации

Новини

22.10.2026

Медицински център Хера се присъедини към FutureMeds

Проекти

06.10.2026

Открива се процедура за избор на изпълнител по проект BG16RFPR001-1.008-0275-C01...

Интервюта

31.08.2026

Д-р Деян Лазаров: Разширени вени - причини, симптоми, диагностика и съвременно лечение...

clinical-researches-d clinical-researches-m

Клинични проучвания

Медицински център Хера провежда клинични проучвания в редица терапевтични области. Нашите обучени специалисти са готови да предоставят детайлна информация относно стъпките, през които минава целият процес на дадено клинично проучване.

Научи повече