Тиреоидит на Хашимото – диагностика, симптоми и лечение

Тиреоидит на Хашимото –  диагностика, симптоми и лечение

Заболяването тиреоидит на Хашимото носи името на Hakaru Hashimotо, който пръв го е описал през далечната 1912 година. Тиреоидитът на Хашимото е хронично автоимунно заболяване, засягащо немалък процент от населението, предимно дамския пол, което е най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза с всички здравословни последици от това. При него антитела, произведени от имунната система, разпознават собствената щитовидна жлеза като чуждо тяло и я атакуват, за да я унищожат. Като резултат функционирането на жлезата е затруднено и е потиснато производството на щитовидни хормони. Недостигът на щитовидни хормони, известен като хипотиреоидизъм, води до тежки здравословни последици и до редица симптоми, по които можем да разпознаем заболяването.

Симптоми:

• Умора и липса на енергия, мускулна слабост и крампи;
• Изтръпване на крайниците, непоносимост към студа;
• Проблеми с паметта, депресия;
• Наддаване на тегло, подпухване на лицето и очите, задържане на течности;
• Нарушения в месечния цикъл при жените;
• Чупливост на ноктите, суха коса и косопад;
• Проблеми със сърдечно-съдовата система – забавяне на сърдечната честота;
• Запек.

При малка част от заболелите тиреоидитът на Хашимото води в началото не до понижена, а до повишена функция на щитовидната жлеза. 3-5% от болните развиват Базедова болест, при която се наблюдава отслабване, омазняване на кожата, тремор, забързан пулс.

Диагностика

Поставянето на диагнозата се извършва въз основа на клиничния преглед, ехографията и кръвните изследвания. При заболяването щитовидната жлеза е с променен обем – нараснала е, което се усеща от лекаря при палпация. Тя става възловидна, плътна, неравна, подвижна при преглъщане.

В случай че вашият ендокринолог забележи тези промени в жлезата, ще ви бъдат извършени ехография и изследвания на хормоните на щитовидната жлеза TSH, FT4, FT3, както и изследвания за антитела – ТАТ и МАТ. ТАТ и МАТ са антителата, доказващи диагнозата, макар да съществуват около 5% заболели от тиреоитит на Хашимото, при които не се откриват антитела. Повишените стойности на TSH са белег за недостиг на хормони и хипотиреоидизъм, а понижените – на хипертиреоидизъм. Възможно е лекарят ви да открие, че имате антитела и съответен характерен изглед на жлезата по време на ехографското изследване, но да имате нормални хормони. В този случаи се налага проследяване на състоянието и не се налага провеждане на лечение, докато хормоните са в норма.

Лечение

Лечение се налага, когато хормоните TSH, FT4 и FT3 са извън посочените референтни граници при лабораторното изследване. Когато е налице хипотиреоидизъм се провежда заместително лечение с Левотироксин. Така не само се компенсира хормоналният дефицит, но и се намалява размерът на жлезата. При хипертиреоидизъм се приемат лекарства, потискащи функцията на жлезата. Самият тиреоидит на Хашимото е хроничен, не може да бъде излекуван, нито да се окаже влияние върху антителата ТАТ и МАТ. Често заболяването следва своя бавен и  прогресиращ ход и води до атрофия на щитовидната жлеза, траен хипотиреоидизъм и необходимост от ежедневна заместваща хормонална терапия. Прилагането ѝ навреме е от изключителна важност за запазване на здравето и правилното функциониране на множество органи, свързани с щитовидната жлеза и нейната работа.

Ако усещате някои от симптомите на заболяване на щитовидната жлеза, постете ендокринолог в МЦ „Хера“, за да получите необходимата квалифицирана помощ, диагностика и лечение на заболяването.